Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Хората казват, че те омагьосвам. Да, да, да! Това е вярно. Бих искала да очаровам Принца да се върне в Божественото Царство,
Една пуста вечер под залязващото слънце тук и там се разнася ехото на интимна мелодия. Душата следва всеки музикален тон, носена от всяка капчица звук, така че дори слънцето е трогнато до сълзи и цветята плачат. Сърцето безкрайно копнее за спомена за възлюбената, чиито скъпоценни ръце някога се плъзгаха по слоновата клавиатура, звучаща с думи на сбогом. В слънчева вечер жълта пеперуда се скита От твоя дом пианото тъжно звучи. Древна душа плаче отново сред мелодиите Източникът на тъга - още ли помниш? Толкова ясно чух жалната вечер О, от твоите самотни пръсти идват златни мелодии! Уви, без да искаш, докосна струните на сърцето ми, минали любовни спомени се върнаха тази вечер Някога имаше вечерен пътешественик В ехото на пианото силуетът ти завинаги остана О, обожавани очи, мълчаливи вежди и дълги мигли, Косата на красива девойка, тъжна като течаща река Снежнобели ръце се плъзгат по клавишите от слонова кост И натъженото сърце се разтапя от сълзи. Няма ли да прекратиш тази прекрасна мелодия, скъпа? За да стане нашето сбогуване по-леко. Не позволявай на очите ти да се оцветят с тъга, за да спре сърцето ми да копнее за родината. Тази вечер слънчевата светлина блести върху стената в пустотата Бризът се раздвижва от трептенето на крилцата на пеперудите. Не виждаш ли самотата на разбиващите се вълни, в сърцето ми звучи музика, От твоя дом пианото тъжно звучи. Човешката съдба е краткотрайна и илюзорна, тласкаща хората към кръга на раждането и смъртта. Кое е илюзия? Кое е истинско? Сърцето се пита много пъти. Миналата нощ сънувах, че рецитирам сутрата. Събудена, внезапно осъзнах, че бях луната! И всички песъчинки на реката Ганг - равнозначни на животите превъплъщение! Бродеща, измъчвана от карма, клета... Птицата пееше и зората вече настъпи Времето скри всичките ни надежди Наивно сме били в дълбок сън много еони Красивата нощ беше изпълнена със сънища Но сега вече навлязох в това земно царство Тази нощ рецитирам Диамантената сутра Илюзорна празнота и съществуване, изцяло споделено с всички същества В съня си видях искрящо цвете Сега събудена, усмихнах се на себе си, отваряща ръце, за да прегърна света на страданията Но сърцето познава тревогите от безброй животи! В древността, Джуан Дзъ беше объркан между себе си и пеперудата - кой кого гледаше? Сега, когато идва пролетта, духът скърби Избеляла дреха, като избледнелите зими... Нека си подарим роза за украса в средата на реката на живота Нейното ухание проникна с вселенската любов Хипнотизирана съм от пасажите на древното писание. Проповядването на Истината е сал, който ни връща обратно към Брега на Пробуждането, като превозно средство, което ни извежда от светския дом, горящ в пламъците на алчността, желанията, гнева и неосъзнатостта. Когато чуят за такива чудеса, хората в този светски свят може да си помислят, че това е просто измама, но обещанието на Бодхисатва (Светец) е да спасява съществата, независимо от тяхното нещастно невежество. Един ден благословеният дъжд ще падне навсякъде върху човечеството и семената на състраданието ще попият и ще разцъфтят по цялата планета. Хората казват, че те омагьосвам. Да, да, да! Това е вярно. Бих искала да очаровам Принца да се върне в Божественото Царство, защото какъв е смисълът да влачиш изтощеното си съществуване на тази унижаваща планета, докато похабяваш обърканата си душа. Ела, скъпа моя! - Изгубеният Ангел в тази прашна област Ела, нека те хвана за ръка към далечната земя, към сияйното, далечно бъдеще, където прахът по петите ти е блестящо злато, а под краката ти е чиста радост, изпълнена със скъпоценни камъни. Щом веднъж разбереш чудото на това, ще „умреш” от радост. И този свят на ниски вибрации, който толкова възхваляваш и се наслаждаваш, тихо ще изчезне от сърцето ти, разтопен в необятната и пълна с възможности сила на истинското Величие на Любовта. О, Моя скъпа Душа Всичко това и повече Обещавам ти! Обещавам ти!... Копнежът за любов, дори и само за миг, може да живее вечно. Въпреки че цветето на любовта разцъфва само веднъж, ароматът му все още витае, напомняйки за времето на невинността. „За това, че мога да те обичам, благодаря на Небесата. Да мога да те обичам е нещо, което ще помня цял живот.“ Нека се обичаме както първия път, когато се срещнахме. Нека се намерим един друг, за да може любовта да продължи... Нека си спомняме един за друг, както когато любовта беше нова. Нека се обичаме, тъй като годините ни са малко! За това, че мога да те обичам, благодаря на Небесата. Да мога да те обичам е нещо, което ще помня цял живот. Ако през целия си живот „случайно“ обичаме някого, сърцата ни ще бъдат смирени в царството на истинската любов и ще забравим преходността на живота!... Обичам те днес, дори ако утре вечер се разделим. Подарявам ти вечно сърце, подарявам ти вечна любов. Обичам те днес, дори ако утре вечер се разделим. Подарявам ти вечно сърце, подарявам ти вечна любов.
