Подробности
Свали Docx
Прочетете още
„За всички дни и месеци умолявам Житейските превратности си почиват в ръката на освободения Светът на страданието все още има сърцето на Пролетта Знам, че не си истинската луна за да светиш толкова много еони!“ Всичко е нетрайно; нищо не е в истинската си форма; само светлината на Истината е неизменна. От хиляди години продължава мълчаливо да свети в света, водейки човечеството към завръщане към първоначалната му природа.Времето тече безкрайно Пет години, кайсията още цъфти, още цъфти през сезона Пролетен полъх в късния нощен хлад Липсва ми храмът от старото време и моята родина все пакПролетта идва с цялата необятност Притесненията ще изчезнат и нещастията ще се разсеят Някъде - клонче от жълт кайсиев цвят, занесете го вкъщи, за да стопли сърцето в тази безплодна зимаЗа всички дни и месеци умолявам Житейските превратности си почиват в ръката на освободения Светът на страданието все още има сърцето на Пролетта Знам, че не си истинската луна, за да светиш толкова много еони!Цялата празнота е затворена в сърцето За моя любим остава една роза в света Гордо застанете сред обширната река Облаците и реките остават тук завинагиЗавръщането у дома е време на буйно празнуване. Духът на човека е приповдигнат в радостна надежда, че любимата чака вярно през следите на времето. Приветствен знак нежно стопля копнеещите сърца. В тишина, всичко е казано.Връщам се у дома, времето ми изтече Сега трябва да знам кое е мое и кое не е Ако си получила писмото ми, което казва, че скоро ще се освободя, знаеш точно какво да направиш, ако все още ме искаш, ако все още ме искаш Ла ла ла ла… Добре, завържи жълтата панделка около стария дъб След три дълги години, още ли ме искаш? Ако не видя жълтата панделка около стария дъб, ще остана в автобуса, забрави за нас, ще поема вината върху себе си, ако не видя жълтата панделка около стария дъб. Сега чувам, че целият автобус е в аплодисменти и не мога да повярвам, че виждам (Какво?) сто жълти панделки около стария дъбС течението на времето копнежите на миналото и мечтите за бъдещето винаги преминават отвъд закона за загиването на времето, превръщайки се в утаени слоеве, които си почиват тихо на дъното на постоянно течаща река. Един ден звездите и Луната ще се появят, за да осветят всяко кътче и да съживят всеки спомен, всеки дъх, всяка усмивка и всяка нежна сълза на старото време. „Срещу изумрудения поток, срещу потока на времето, дни и месеци се появяват сякаш в сън. Днес се разхождам по стария път, изживявайки отново всяка секунда, всяка минута, всеки час…“Пътеката днес цъфти с рози също като при първите ни срещи също като при първите ми посещения… Пътеката днес блести с бели цветове също като при първите ми посещения, също като при първите ни срещи. Те бяха диви цветя, но толкова изящни! Потокът днес е само наполовина пълен, тече толкова нежно, както когато се срещнахме за първи път, прави серенада със славни песни на вечността, сладки като любовта, когато е нова и свежа. Срещу изумрудения поток, срещу потока на времето, дни и месеци се появяват сякаш в сън. Днес се разхождам по стария път, изживявайки отново всяка секунда, всяка минута, всеки час…Любовта между хората и между хората и техните животни спътници докосва дълбоко сърцата ни. Но това е да се посветиш на Безкрайното Божествено, което води хората през морето от страдание и невежество. Тази любов е всеприсъстваща и безгранична като вселената, като Луната, звездите, облаците и водата. „О, споменът за очи като лазурния океан, като блестящите звезди, които озаряват душата ми Кадифени коси като златни облаци в полумрака тъкат сънищата на нашата пламенна любов от старото време“И по пътя на търсене на Истината или Дао (Пътя) в този свят, истинският практикуващ неуморно е кръстосвал безброй пристанища, реки, океани, пустини, планини и гори. Денят на радостното събиране е благословеното време, когато Истината е открита. „О, скъпа вселена! Моята любов от векове е тук сега Твоето пристигане повдига безброй светове Вълни от радост достигат дори до най-далечните галактики.“Тази нощ си почивам под блестящите звезди Мислите ми са с този от далечните планети Пространството и времето не разделят нашата свещена любов Сърцето ми съхне, очаквайки от векове. Къде си ти в необятното превъплъщение? Търсих през милиони галактики, уморени нозе в хиляди бурни светове Не знаеш ли?Не си ли спомняш древния пламък? Обиколих цялата вселена, копнеейки да се събера отново с теб, любима моя О, споменът за очи като лазурния океан, като блестящите звезди, които озаряват душата ми Кадифени коси като златни облаци в полумрака тъкат сънищата на нашата пламенна любов от старото времеВсе още омагьосан от златната луна, докато минават хиляди есени, сродна на сърцето ми, липсваш ми безкрайно. Ще се срещнем ли отново след еони? Възглавници, влажни от сълзи Луната и звездите, облаците, потъват в печал.Знаеш ли за моята огромна мъка? В необятния океан проливам сълзи от копнеж! Гледайки пълната луна, можеш ли да кажеш, че намалява?
