Бедствието започва от устата, част 3 от 6

Костенуркатат(-човек), знаете, е много бавна. „О, Боже мой, десет мили (~ 16 километра)! Сега дори десет метра не можах да изпълзя, да не говорим за десет мили. О. Мисля, че ще си умра тук. Със сигурност ще си умра тук. Нямам нищо за ядене. И на десет метра не мога да се придвижа. Десет мили!” Хей, изглежда щяла да умре! И тогава фламингото-съпруг казал: „Не се тревожи. Не се тревожи. Ние вече знаем. Имаме транспорт, осигурен за теб. […] Резервирали сме твоя самолетен билет за първа класа. Не се тревожи. Не се тревожи. Да, да, да. Но има едно условия. Трябва внимателно да чуеш плана ни.” […]

Изтегляне на снимка